Капка Кънева е сред най-разпознаваемите български художници в полето на съвременната книжна илюстрация – автор с деликатен, но категоричен визуален език, в който образът мисли, а книгата се превръща в цялостно преживяване. Срещаме се по повод участието ѝ в Международния панаир на детската книга в Болоня – най-престижният форум за илюстрация, където, както тя сама казва, се очертават тенденциите на „висшата мода“ в изкуството на книгата. Говорим си за атмосферата на Италия и усещането за красота като ежедневие, мястото на българската илюстрация днес и създаването на авторската ѝ книга „Вълшебното грозде“.
Това е един разговор за отдадеността към процеса като начин на създаване и живеене, за красотата, емоцията и искреността.
Разкажи ни за Международния панаир на детската книга в Болоня? Как се чувстваше там, каква беше атмосферата?
Международният панаир на детската книга в Болоня е най-представителното и престижно ежегодно събитие в областта на книжната илюстрация. Негов аналог е може би само Биеналето на илюстрацията в Братислава, Словакия.
Често казвам, че в Болоня художниците и издателите отиват, за да се запознаят с тенденциите в развитието на „висшата мода в илюстрацията“. Това не означава, че форумът не дава възможност да бъдат продадени или закупени правата за издаването на чисто търговски прицелили се заглавия или книжни услуги (там представят труда си национални и световни книжни асоциации, отделни автори и издателства, илюстратори, преводачи, агенти; но и някои печатници или студиа за специфични книговезки услуги), но що се отнася конкретно до сферата на визуалното, бих казала, че обект на внимание са по-скоро постиженията на артистите, отколкото реакцията на читателите – нещо, което за мен като професионалист е интересно и зареждащо.
Харесваш ли Италия? С какво те впечатлява тя?
Италия е прекрасна – красива, артистична, ярка… Харесва ми въздухът и цветовете по уличките на Болоня, които ми се струват по-отчетливи, отколкото на други места в Европа. През дните на панаира почти всеки ден валя, принципно ми тежи, когато слънцето и светлината не достигат, но там ме очарова даже и дъждът.
Впечатляват ме усещането за живот и свобода и това, че сякаш в Италия всички без изключение имат очи и сърца на визуални артисти, независимо с какво точно се занимават.
Мислиш ли, че италианците имат по-прецизно и дълбоко отношение към красивото за разлика от българите?
Красиво и грозно човек може да открие навсякъде. Красотата наистина обитава очите на гледащия, впрочем както и любовта. Несъмнено, Италия се откроява със своята „grande belleza”, която, както вече казах, прониква на абсолютно всички нива – нещо, което не бих могла да твърдя за нашия ежедневен живот, за гледките, върху които очите ни се спират всеки ден... Въпреки това, тъкмо в България се породиха моите интерес и потребност от изява в сферата на изкуството, тук опознах работата на колеги художници, чийто поглед ценя високо и от които съм се учила и се възхищавам.
С какво се представяш на Панаира на детската книга? Разкажи ни за съпътстващата изложба!
Гостувах в Болоня по покана на Асоциация „Българска книга“ и Асоциация „Култура и книжовност“. Тези две асоциации представиха продукцията на издателствата си в пространството на националния ни щанд, проектиран от художничката Милена Вълнарова. За мен щандът ни изглеждаше страхотно – по идея на издателката Гергана Димитрова, стените му бяха населени с цитати и рисунки от емблематичната творба на Йордан Радичков „Ние, врабчетата“. Освен книги, проектирани от десетки български илюстратори, щандът представи изложба, в която заедно с художничките Невена Ангелова, Люба Халева и Ина Христова показахме колекции илюстрации към най-новите издания за деца, върху които работихме през изминалата година. За мен това е авторската ми книга „Вълшебното грозде“, публикувана едновременно у нас, с логото на издателство „Лист“ и във Франция, на френски език, в превод на Елица Димитрова, от Éditions Élitchka.
Благодарение на Сибилла Шекерджийска-Бенатова, с Невена, Люба и Ина участвахме в панаирна дискусия, посветена на особеностите на работата на художника на книги. Сибилла е художничка, която има изявен интерес и разбиране за книжното изкуство. Основава и заедно с международен екип от професионалисти развива A Book a Day – организация с идеална цел, която ежегодно дарява книги и извършва благотворителна дейност в полза на имигрантската общност в САЩ. Тя модерира събитието и беше подготвила впечатляваща визуална презентация, която онагледи разговора ни.
За поредна година България се представи на международното изложение с повече от един щанд. За някои наблюдатели това би могло да прозвучи изненадващо, но всъщност не става дума за необичайна практика – други страни бяха подредили продукцията си в „архипелази“ от по няколко щанда. За България, наред с националния щанд на АБК и АКК, селекция на Фондация Cult Lab представи изложба на 12 български илюстратори. Сред тях имаше както утвърдени, така и дебютиращи книжни художници, публикували творбите си в наши и в световни издателства. Дизайнът на представянето беше проектиран от Post Studio. Три от изданията, представени от Cult Lab, бяха включени в представителната селекция на панаира The BRAW Amazing Bookshelf, а авторската книга на илюстраторката Калина Мухова получи, преди броени дни, наградата за нехудожествена литература. Собствен щанд в Болоня имаха освен това българските издателства Clever Book и Divertino. Те представяха продукцията си с търговска цел.
Как се развива българската илюстрация в момента? Сякаш е в процес на подем?
Не се тревожа за развитието нито за световната, нито на българската книга. В Болоня за пореден път се убедих, че книжното пространство е безпределно, всеобхватно, смайващо многолико и непрекъснато се развива и обновява. Нямам съмнение, че то се нуждае от всички разнородни таланти и умове, които можем да му предложим, а талантливи млади хора, които виждат в книгата своето поле за изява, у нас има много. Срещам някои от тях всеки ден, в ателиетата на специалност „Книга, илюстрация, печатна графика“ на Националната художествена академия, където преподавам.
В актьорското майсторство казват, че за деца се играе като за възрастни, но по-добре. Така ли е и с рисуването?
Струва ми се, че художникът работи както и колкото умее, независимо от възрастта на читателите си, а това, дали ще успее да се свърже конкретно с детската публика, е до голяма степен въпрос на шанс.
Много пъти съм споделяла, че ми се струва недостатъчно да си припомня как съм мислила и чувствала, когато съм била дете, защото съвременните деца са много различни от децата на моето детство. Когато в началото на този месец представях във Франция „Вълшебното грозде“, ми се стори дори, че съвременните деца са вече различни и от децата, за които работех, когато започнах да се изявявам като илюстратор, непосредствено след завършването си. Любопитно ми беше да наблюдавам как възприемат книгата ми тези „нови“ деца. Това ми даде възможност да опозная тях, а и детето в себе си по нов, различен начин.
Разкажи ни за създаването на твоята първа авторска книга за деца “Вълшебното грозде”!
„Гроздето“ е може би най-важният ми лично мой проект. Написах текста преди близо десетилетие, за да забавлявам 5-годишната си тогава дъщеря. Исках също така да й покажа защо е истински важно да мием зъбите си редовно.:)
Трябваше ми много време, за да намеря точната според мен визия за илюстрациите (започвах, без да стигна до удовлетворяващ ме резултат на няколко пъти!), а и да си позволя да се отдам изцяло за месеци на нещо наистина толкова „свое“. За мен най-същественото, в чисто визуален аспект в тази книга, е не толкова работата с хартия, която от години е нещо като моя „запазена марка“, а тази с осветлението.
Благодарна съм на издателите ми, които ме подкрепиха и преминаха заедно с мен през този наистина продължителен процес. Благодарна съм и на читателите от различни възрасти, чиято сърдечна реакция ме насърчава и окрилява всеки ден, откакто книгата е факт.
Илюстрирала си много книги. Как подхождаш към всеки един автор? Коя е водещата нишка, която следваш преди да започнеш да рисуваш?
Чета текста. В случаите, когато имам възможност за това, се запознавам с автора и разговарям с него, с преводача или с редактора за творбата му. Когато изданието е на език, който не владея или спецификата му е от сфера, в която не съм компетентна, моля за резюме, за да вникна в съдържанието – да опозная и почувствам произведението, до степен да се почувствам в състояние да го обобщя визуално.
Автор си на множество корици. Една от тях е на “Остайница” на Рене Карабаш – книгата в краткия списък на номинираните за международна награда “Букър”. Как се отнасяш към това признание към български автор?
Изключително се радвам за успеха на Рене и на преводачката Изидора Анжел, който е вече голям и неоспорим. Щастлива съм, че през последното десетилетие, българската литература се открои по-недвусмислено върху световната литературна карта (голяма заслуга за това има единствената ни Литературна агенция), и моята радост е колкото професионална, толкова и чисто лична, на читател.
Не мога да скрия, че изпитах удоволствие от това да видя корицата на „Остайница“, която направих през 2018, подредена безброй пъти по всички книжни витрини в София и страната, в седмиците, след обявяването на номинацията.:)
Какво мислиш за нивото на българската съвременна литература? Какво четеш?
Като цяло се стремя да съм запозната с тенденциите в литературата у нас, а и по света. Чета много, не само за отмора и за удоволствие, но и по работа, и това е още една от причините да съм удовлетворена от посоката, в която се движи книжният ни свят.
В какво вярваш безотказно?
Безотказно вярвам в автентичността, искреността, душевната безхитростност. Струва ми се, че мога да бъда свободна, само ако остана вярна на себе си, независимо в каква посока се развивам и променям. Усещам, че неподправеността и откровеността ми са моята най-сигурна опора.
За какво мечтаеш?
Мечтая си за книги „в 3D върху 3D”. От десетилетия очаквам въвеждането на някоя от алтернативите на електронната хартия и предвкусвам визуалния спектакъл, в който книгите с алтернативна пространствена форма (например пластичните конструкции от типа поп-ъп) могат да се превърнат, когато върху техните, населени с обеми страници, започнат да „пробягват“ движещи се илюстрации. Представяш ли си колко страхотно би било това?
В личен план мечтая аз и близките ми да сме здрави и да можем да живеем достойно, отдадени на работата, която обичаме.
Фотографи:
Надя Андреева