Срещу течението. Един разговор с Петър Пондев.

 

Петър Пондев рисува откакто се помни. Завършва училище с рисуване, след това текстил и дизайн, минава и през актьорската професия - играе в Народния театър, а днес се занимава с тъфтинг – рисува с игла и плетка красиви пана. Говорим си за престоя му на лодка в Берлин, за работата, вдъхновенията и мечтите, за водите и теченията, които не знаем къде ще ни отведат.

Здравей, Петър! Как се живее на лодка в плаващи води? Нямаме ли нужда от твърда почва под краката си или напротив, това дава свобода?

Животът в плаващи води е доста интересен и интензивен, вълнуващ, изморителен както и опасен. Да нямаш твърда почва под краката дълго време определено е предизвикателство, както и фактор изграждащ характера ти. До голяма степен променя начина на мислене и действия и държание. Отне ми няколко месеца да свикна с вестибуларната промяна. И да, свободата е наградата за подобен lifestyle, но тази свобода идва с определена цена често доста висока (буквално и преносно).

Ракзажи ни за живота в Берлин – крайно колоритен град? Какво остави в теб този град?

Знаеш ли, за живота в Берлин мога да напиша цяла книга. Ще ми бъде трудно да се изразя с няколко изречения, но ще опитам.

Да, Берлин е много колоритен красив и пълен с история град. Кипи невероятна атмосфера, много различни енергии и възможности. Много е важно бързо да осъзнаеш къде се намираш. Освен позитивните страни имаше и негативни. Берлин е месомелачка и джунгла, в която трябва да избереш какво животно искаш да бъдеш. Определено претърпях трансформация.

След третата година се отвориха много врати и нови хоризонти, като че ли преди това живеех в някаква странна мъгла. Берлин това си ти, Берлин е огледало на самия теб. Там аз се чувствах в къщи. Мой приятел живеещ там от 1996 - рефюджи от Босна – Алмир, един ден ми каза :- Петър ...ти не живееш в Берлин, ти живееш Берлин! Имах удоволствието да бъда себе си, да се разгърна на максимум. Разбира се започнах от 0-та. Мих чинии, после чаши, бях барман, сервитьор, разхождах кучета, минах през строителството, продавах трюфели, работех в барове, кафенета, клубове, имах собствен бизнес с лодки...., но винаги следвах порива на актьора в мен и желанието да се развивам като такъв. Снимах в няколко сериала борче, музикални клипове, късометражни независими филми, както и мой документален филм за живота на лодка. (Може да ги видите в you tube - казва се Nova Substrata Berlin)

Берлин ме ошлайфа, научих се как да оцелявам в джунглата, без да спирам да следвам мечтите си. Ще спра до тук, че доста вода изтече....

Да те върна назад – още към актьорството. Лиспва ли ти?

В момента актьорството не ми липсва.

Следиш ли театралната сцена в момента. Какво мислиш за нивото на театъра в момента? Интригуващ ли е театралния афиш за теб?

Не следя театралната сцена и за нивото нямам какво да кажа. Не съм влизал в театър откакто напуснах Народен театър „Иван Вазов“ през 2012 г.

Рисуваш от дете, още в родния Казанлък. След това намираш други занимания, а ето че сега откриваш техниката тъфтинг. Как се завъртя колелото, за да се върнеш към визуалния израз на емоции?

Знаеш ли този въпрос е много интересен, защото е свързан с един парадокс в живота. Спомни си за онзи момент в детството, когато се учим да караме колело, но за да се научим да караме сами трябва някой да ни предаде или излъже че ни държи, а всъщност той ни е пуснал, когато разберем това ние падаме..., но само тогава се научаваме как се пази равновесие. Така е с колелото на живота ... аз лично падах доста пъти и доста колелета смених, а това с тъфтинга е резултат от многото падания с колелото.

Един ден реших, че не искам да се занимавам повече с театър или кино или пък някакво друго суетно актьорско занимание. Имах нужда от покой, уединение, исках нещо което зависи само от мен. Живеейки вече година на лодката си аз имах възможността да остана сам със себе си и ясно да видя вътре в мен какво точно искам да правя в живота си. Реших да се върна към изобразителното изкуство – рисуването, но не по стандартния начин с четката. Имах нужда от друг материал и техника. И именно преждата.

По това време бях на път да ставам дистрибутор на една фабрика за прежда, но не се получи... и така се озовах затрупан с прежда в едно студио, което наемах по това време.

Започнах да бродирам - не е мое... после пънч нидъл... не, и това не е, докато съвсем случайно попаднах на тъфтинг пистолета, който не пускам и до днес.

Любовта те води в Берлин, след това отново любовта те подтиква отново да се отдадеш на изкуството. Сякаш чувствата са водещи в пътя ти. Мислиш ли, че интуицията и страстта към някого или нещо са по-важни от рационалната представа за живота?

Бих казал че, любовта е свързана с емоции и ирационалното, но се поддържа рационално.

Аз преди да направя каквато и да било крачка съм я обмислял дълго. Иначе слушам и интуицията си, която е доста силна, но май винаги е бил някакъв странен микс от всички тези компоненти. Така или иначе предпочитам да слушам сърцето си отколкото ума.

Да поговорим за творбите ти – „текстилни картини“ или килими, както ги наричаш. Аз бих ги определила като творчески пана на абстракта и фантазията. Започваш с бродиране. След това откриваш техниката тъфтинг – с какво те спечели „пистолетният“ контрол над платното?

Прецизност и бързина ведно. С иглата ми отнемаше месеци да завърша нещо, а с пистолета седмица две и съм готов.

Натискаш спусъка и създаваш светове. В Порто създаваш над 30 текстилни картини и казваш, че това ти е помогнало да намериш себе си. Все още ли тъфтингът отговаря на твои вътрешни въпроси и колебания?

Аз съм в едно непрестанно търсене и опити не само в това как да изразявам себе си, но в търсене на самия себе си и отговори относно моя живот и за всичко което ме заобикаля. Използвам различни средства, за да достигна до подсъзнанието и да видя какво е там, ровя се дълбоко в детските си травми както и други от моя житейски път, а тъфтингът е само средство, с което да изразя всичко това.

Експериментът е част от работата ти. Осатвяш ли се напълно иглата да те води или все пак концептуалния подход е доминиращ?

Като цяло търся баланса. Имам нужда от яснота, но също така обичам да скачам в неизвестното. Харесвам момента на изненада и лична провокация. Често едното води към другото.

Геометрия, футуристични елементи и портрети се преплитат в работите ти. Повлиян си силно от кубизма. Динамиката, контрастът и наслагванията на цветове е водеща. Когато публиката види твоя работа, какво най-силно искаш да й внушиш?

Знаете, че чисто психологически цветовете носят сами по себе си определено значение. Многоцветието обикновенно е израз на смелост. Начин по който да кажеш... - "не ме е страх да се отличавам". За мен многоцветието е някакъв вид жизненост, спонтанност и смелост. Но разбира се, ако няма баланс... може да се разчете като хаос и пренароварване и да внушиш някаква тревожност или дори разпиляност. Комбинацията е в основата ... хармонията, контрастът, страховете ми, динамика, напрежение ... понякога и конкретика, но не я търся.

Абстрактният сюжет на текстилните платна има своя концептуален смисъл, но тактилността води до силно желание за допир на „килимите“. До колко разиташ на сетивност във възприятието и до колко на размишление?

Много често в процеса на работа и двете точки се променят, бих казал една непрестанно променящата се величина. Често първоначалната идея претърпява много сериозни метаморфози.

Какво ти предстои? Заминаване за Италия или период тук – в България. Ккаво мислиш за живота и възможностите, които се предлагат в момента тук?

Усещам, че ми предстои много работа, но бих искал да замина и то не за Италия, а за Гърция... лодка, вода, риби... За момента България не ме удовлетворява.

В какви цветове са мечтите ти?

Синьо -бели.

Какво си пожелаваш?

Да опъна платната в синия безкрай.

Какво пожелаваш на читателите?

Да вярват в себе си, да следват ревниво мечтите си и никога да не се предават и отказват... само тогава може да имаш истински очаквания.

 

 

 

ФОТОГРАФ: Silence sky