Това, което остава характерно за пластичния рисунък – ярките цветове и експресивна емоционалност – го виждаме и тук, но в нова форма. С какво се промени рисунъкът на четката?

Промени се размерът и жестът. По-мащабен и категоричен. Този маниер е силно експресивен и подходящ, за да изразя, това което бушува в мен. То е рефлексия на заобикалящото ме.

Човешката фигура винаги е присъствала в живописта ти. В „Пейзаж от бъдещето“ фигурите изчезват и гледащият се превръща в мистичен образ в пространството. Той буквално навлиза в него. Как зрителят видоизменя общата картина?

Човекът в случая е зрителят. Той дава смисъл и завършеност на идеята. А замисълът на изложбата е да не губим смисъл и грижа към заобикалящата ни велика природа и към самите нас, разбира се.

Когато погледът преминава „през“ елементите на пейзажа, как се променя общото внушение?

Това ми е любопитно да разбера от всеки посетител, с когото мога да комуникирам. Стремях се да създам хомогенен свят/усещане, въпреки динамичните и понякога дори истерични художествени решения. Интересно е, че дори и аз в галерията се чувствам като посетител, който вижда изложбата за първи път. Произведенията са заживели свой живот.

Темата за климатичните промени е основна в композициите. Усещането за тревожност в абстрактните платна препраща към нова реалност. Как се чувстваше ти, докато създаваше живописната серия?

Чувствах се по много различни начини, лутах се между тревожност, вяра, съмнения, но винаги с мисъл и светлина за бъдещето. Благодарна съм на куратора Весела Ножарова, че ми се довери и общуваше с мен през процеса в многобройни студио визити.

Досега темите, които са те вълнували, основно се базират на вътрешните човешки пространства и изживявания – страх, самота, пътуване, памет. Тук нещата са по-мащабни. Означава ли това, че днес светът има нужда от общо спасение?

Да, но то не е в “чакането”, спасението зависи от всеки човек и неговото отношение към ближния и природата. Кризата с климата за мен е метафора за по-страшната криза - а именно на личността. На човешкото. На емпатичното, на духовното..

Кураторът на изложбата Весела Ножарова казва: „Бъдещето е тук, докато все още фантазираме за него“. Какво е за теб фантазията? Верен хронометър ли е? Предвещава ли бъдещето или всичко е тук и сега?

Сложно ми е да определя. Думите на Весела Ножарова са толкова силни и провокативни. По интелигентен начин тя критикува бягството от проблемите, нихилизма, безгрижието и вечното отлагане, което ние правим. Поне аз така разбирам нейните думи.

Какво мислиш за днешния ден? Какво място заема природата и как ние се отнасяме към нея?

Днешният ден е достатъчно сложен и е редно да се спрем за малко, да почувстваме важните неща, да забавим темпото, за да опростим дните и бъдещето.

В края на ноември ще имаш изложба в Париж с продължение на проекта „География на мечтите“. Ти обикна този град! Какво те вълнува в него?
(проектът ще е “Пейзяж от бъдещето” - продължение на изложбата в Кредо, френското име е Horizon à venir)

В края на миналата година бях на творческа резиденция Cité International des Arts в Париж. За мен това беше ценно време. Имах възможност да посещавам всекидневно едни от най-добрите галерии и музеи за съвременно изкуство в света. Това е безценно за художник като мен, който се вълнува трескаво от глобалната сцена. Именно тогава получих и покана от Десислава Бинева да представя изложба в Българския културен институт в Париж. Няма да крия, че съм искала силно това да се случи. И ето - този ноември изложбата ще се пренесе и трансформира с още нови творби на парижка сцена.

Как си представяш Нора в Париж след 10 години?

Дали ще бъде Париж, София или малко село в България, представям си да продължа да изразявам това, което ме вълнува. Да бъда със семейството ми, да имаме спокоен живот.

За какво мечтаеш?

Мечтая за повече добрина в света. Искам дъщеря ми Леа, да има вълнуващ и красив път.

В какво вярваш безотказно?

В Бог и любовта.

Фотограф: Добрин Кашавелов