Калин Николов познава звука и тишината. С безбройната музика, написана за театър и кино, той представя светове, които можем да "докоснем" и почувстваме. Останалото е мълчание...
Здравей, Калине! Когато си мисля за кратка твоя презентация, думата, която постоянно изниква е награда. Няма как да не споменем 4-те награди Аскеер, 2 Икар, 2 награди Друмеви театрални празници и Награда на “Българските филмови дейци” за филмова музика. Няма да те питам как се чувстваш след цялото това внимание и признание. Ще те питам обаче, какво е онова, което първо ти изниква като чуеш думата музика?
Хммм, може би мелодия, ритъм, хармония, полифония, не знам. Музика: звукови вълни съчетани помежду си в ред неспецифичен за природата, ред измислен от човека като начин да се подчини хаотичността на вселената. Нещо което успокоява, вълнува, разплаква и тонизира.
Започваш като тонрежисьор и аудиомонтажист в ARS Digital Studio, където се запознаваш с Асен Аврамов и това слага началото на приказката-театър. Какво си мислиш първо, когато чуеш думата театър?
Така е. Точно покрай работата ми с Асен като негов тонрежисьор по театралните му проекти се запознах с музиката за театър и с театъра като цяло. Преди това не си бях и помислял, че някой ден ще пиша театрална музика. Пак в ARS и работата ми с Асен, но покрай радиопиесата „Цитаделата“ на Георги Тенев, се запознах с Явор Гърдев. Година след това Явор ме покани да напиша първата си театрална музика за постановката „Във въздуха“, на Драматично-куклен театър "Иван Димов" гр. Хасково и така започна всичко 🙂
Композираш за множество театрални спектакли на Явор Гърдев. Разкажи ни повече за работата с него.
Хммм, амиии много е приятно 🙂 Както обикновено слушам текста на първо четене. После Явор ме пита какво мисля. Аз споделям впечатленията си от текста, разпределението и това което ми е хрумнало като стил на музиката и звучене на инструментите. После Явор казва какво си е представял той като музика и аз започвам да правя проби, които да съчетават моето усещане и неговите представи. Когато имам нещо готово го слушаме и обсъждаме и ако вече репетициите са на сцена направо ги пробваме на местата, за които сме си говорили. Така в процеса на репетициите се ражда и подрежда цялата музика.
Какво е различното в писането на музика за театър и кино?
Основната разлика според мен е в самия процес на създаване. При киното имаш фиксирана картина която не се променя, докато в театъра може да си написал нещо за определена сцена в процеса на репетициите, което да трябва коренно да се промени когато наближи премиерата.
Друга разлика намирам в звученето. В киното има стандарти за звука и когато работиш по тези стандарти знаеш, че това което си написал ще звучи така както си го написал. В театъра, особено в България, все още не се инвестира достатъчно в техника за звук, което води до лош звук в театралния салон. Това налага да се направят корекции на място за да може написаната музика да звучи както е написана и да постигне желания драматургичен ефект. Няма, до колкото съм запознат и професионално обучение на кадри в областта на театралната тонрежисура.
Театралната музика е особен действащ “персонаж”. Тя никога не трябва да е фон, а главно действащо лице. Права ли съм?
Да, според мен музиката винаги трябва да е действащ персонаж както в театъра така и в киното. Дали да е фон или да е изнесена активно напред зависи от режисьорското виждане за присъствието на музиката в цялото.
Тогава какви са твоите музикални “персонажи”?
Опитвам се моите “персонажи” да са индивидуални, характерни, отличаващи се и да са част от света на конкретната постановка. Опитвам се с всеки нов проект да започвам от нула. Вярвам, че така в процеса на репетициите се раждат теми със звучене, които са строго индивидуални и носят духа на конкретния театрален проект.
Доколко се позоваваш на драматургичния текст и докъде се простира свободата ти, пишейки за сцена?
Ако не се съобразявам с драматургичния текст значи музиката, която пиша не е за тази постановка 🙂 и все пак имам безгранична свобода на музикалното изразяване. Няма значение дали работя по класическо или модерно произведение, мога да използвам такива инструменти и да създам с тях такова усещане за време и място каквото аз вярвам, че е най-подходящо. Обикновено това решение се взима след разговори между мен, режисьора и сценографа. Заедно ние позиционираме постановката там където искаме.
В работата с режисьора кое е онова, което остава твой личен почерк и кое съобразяваш с режисьорските решения?
Всичко, което чувате е мой личен почерк, а това къде и колко го чувате е съобразено и обсъдено с режисьора. Разбира се, ако режисьорът има виждане за жанра и за конкретни инструменти, аз се опитвам да разбера това виждане и да се съобразя с него или да предложа сходно, което мисля за по-подходящо. Така в процеса на репетициите стигаме до музиката, която и двамата смятаме за най-подходяща за съответната постановка.
Разкажи ни за “Ботушът” на Драматичен театър “Стоян Бъчваров”, с реж. Стоян Радев. С какво те предизвика в това представление?
Това, което ме движеше докато работих по музиката на „Ботушът“ е болката, болката от несправедливостта, моментната и натрупаната болка и силата на духът позволяващ ни да превъзмогнем тази болка. Вече имах опит с текст описващ този времеви период и тези събития, макар и от друга гледна точка, в лицето на „Поразените“. Това натрупване и работата ми със Стоян и актьорите родиха музиката, която чувате. Тук трябва да отбележа, че за пореден път Деница Серафим, която наскоро изкара своя авторски албум „Пътят на пилигрима“, записа превъзходни вокални партии, с които музиката стана още по-въздействаща.
Кое е онова, което ти дава ключ към първата нота? Какво те вдъхновява?
Ключ към музиката ми дава първото четенето на маса. Не обичам предварително да чета пиесите, защото си създавам грешни впечатления. След това вдъхновението ми идва от театъра, в който се работи конкретния проект, сцената, актьорите и текста, който чувам докато гледам репетициите.
Каква музика слушаш, Калине?
Зависи в какво настроение съм. Диапазона е доста голям. От Bach, Handel и Vivaldi до Metallica през Prodigy, Marilyn Manson и System of a Down като понякога съм на Deep House или Chill а понякога на Drum and Bass.
Имаш ли “неразбирателство” с определен стил или жанр в музиката?
Имам непоносимост към българският поп фолк. А иначе мъча издаването на един поп, фънк, трип-хоп албум от двайсет години, но в него има и други замесени и все не намираме време да го довършим 🙂
Кога имаш нужда от тишина?
Много често. За обикновения човек музиката е приятен фон, но за занимаващия се професионално тя е нещо, което той постоянно анализира, дори и подсъзнателно. Този анализ натоварва както мозъка така и ушите. Много често ми се е случвало докато пътувам сам на някъде с кола да си изключвам радиото за да чувам само монотонния шум на двигателя, гумите и въздуха покрай колата. Това ми действа много успокояващо.
Ако тишината е музика как би звучала тя?
Според мен музиката на тишината би звучала тихо, равномерно и спокойно с елементи на вселенска хаотичност.
Върху какво работиш в момента?
В момента работя по един късометражен филм и съм в подготвителна фаза на пълнометражен филм. Театрално съм във ваканция 🙂
Фотограф: Иван Стойнешки