Албена Лимони е художник – брилянтен рисувач, илюстратор и дизайнер. Заедно с Костадин Кокаланов създават едно от най-успешните студиа за визуална комуникация в областта на брандинга, визуалната идентичност и дигитални медии – studio FRANK.
Говорим си за последната й изложба „За ключовете и ключалките“, за любовта към рисунката, вдъхновенията, света на илюстрацията и важността на детската книга като сериозен фактор, както за формирането на детската психика, така и за самия възрастен.
Поводът да си говорим е изложбата „За ключовете и ключалките“. Албена навлязла си много дълбоко в темата до последния детайл. Разкажи ни как откри ключа към тази изложба?
Изложбата показва части от книга, която предстои да излезе. Идеята за нея дойде през 2020 г. Исках да направя енциклопедия, която да разказва само за една тема, а не да бъде колекция от факти. Мислейки си и за нещата, които ме вълнуват и са ме вълнували като малка, стигнах до Ключовете. Аз хубаво ще я нарисувам, казах си, но ми трябва автор. Първият човек, за когото се сетих, че би му паснало, беше Зорница Христова, която е автор и преводач, а също и издател на изд. „Точица“. Видяхме се, разказах ѝ за моята идея и за това, че искам да имаме приказни включвания в разказа и тя се съгласи. След това трябваше да помисля за издател, на когото да предложа идеята. Така се обадих на Славина от „Дакелче“, която е и продуцент на книгата. Тя подходи с огромно доверие към процеса и всичко, за което съм ѝ безкрайно благодарна! Зори написа чудесен текст, точно както си го представях! Книгата проследява историята на ключовете от първия намерен до съвремието. Исках да разгледаме само физическия ключ, без да включваме кодове и шифри. След дълъг път на рисуване, проучвания, паузи, пак проучване и рисуване, книгата вече е в печатницата. Чакаме я ноември месец. Но изложбата направихме сега заедно с галерия INTRO. От тях дойде организацията и всичко. Нашата изложба показа някои от илюстрациите и рисунките, свързани със създаването им.
Кое е посланието, което искате най-силно да достигне до хората?
Галерията прави поредица от изложби, които засягат процеса на създаване. Това искахме да покажем – от рисунката до реализирания проект. Тази книга направих като проектите нарисувах на ръка в реален формат с молив и след това ги оцветих дигитално. Но технологията ми е бавна, защото ги оцветявам като с цветни моливи – не се възползвам от възможностите на софтуера да оцвети бързо голяма площ. Рисунката не участва във финалния резултат, за това искахме на изложбата да се види това, което остава в архива.
Как ти хрумна идеята за цялата книга?
Хората ме познават като художник на корици. Не съм илюстрирала много детски книги, а това е нещото, което искам да правя. Покрай студио FRANK, което създадохме с Косьо Кокаланов, имах много ангажименти, свързани с дизайн и илюстрация, но желанието да направя книга за деца си тлееше на заден план. В един момент станах нетърпелива и реших, че това трябва да се промени. Започнах да мисля усилено каква книга искам да създам. Липсваше ми енциклопедия във вид, който аз си представям. Повечето енциклопедии за деца разказват множество факти, но не навлизат в дълбочина. Реших, че има какво да дам в тази посока. Представих си я ясно книгата - нещо любопитно, магическо, да разказва, но и да е потайно... И разбира се да е красиво.
Като малка събирах всякакви нещица - цветни стъкълца, шарени кламери, захарчета, хартийки, салфетки, камъчета, топчета... ключове и катинари. И така естествено си дойде всичко на мястото. Като изясних идеята се появиха и други теми в главата ми. Така се съгласихме с издателката, че ще имаме поредица. Втората книга е за писмата и пощите.
Нека си поговорим за света на илюстрацията! Имаш своя група, в коята се споделя, твори и има своите срещи посветени на илюстрацията. Разкажи ни!
Групата дойде впоследствие, първо бяха срещите “Илюстрейшън Стейшън“. Първата се състоя миналата година пролетта. Тя също е провокирана от това, че нещо ми липсва в средата и реших, че трябва да го направя. Няма събития свързани с илюстрация за детски книги. Иначе, детската книга в България е в разцвета си последните 10 години, по мои наблюдения. Много издателства, освен книги за възрастни, започнаха да издават детски книги и да смятат това за важно. И не мисля, че само бизнес частта е водеща в случая. Та, за срещите. Първият човек, на когото споделих за идеята беше Деси Алексиева от Fox Book café. Тя много ме подкрепи. Развълнува я темата и реагира положително, това ме окрили още повече. Първата среща беше именно в нейната „къща за книги“ Fox Book café. Една от идеите и мислите ми първоначално беше да идват повече студенти, млади хора, защото именно те имат нужда от информация и общност. Така биха се родили и повече книги и сътрудничества. Искам да дам вдъхновение на всички тези хора, искам да им покажа, че всичко е възможно, че е лесно да се свързват хората - писателите, издателите, илюстраторите, преводачите. На срещите аз подканвам всеки да носи и книги от собствената си библиотека. Така се предизвикват много разговори по нашите теми, а и чудните примери излизат от къщите ни.
В какво се влюбваш, когато хванеш молива, Албена?
Ако не съм рисувала дълго време започва нещо да ме тормози отвътре. Така, както да имаш нещо да кажеш, но не си го казваш. Когато мога ходя на така наречения вечерен акт. Там рисуваме човешки фигури. Идеята е да хванеш позата, движението. От рисуване на фигури се вдъхновявам изключително много, приятно ми е. Силното вълнение при мен идва не само от едно нещо: от хартията, от материала, с който рисувам, от линията, която оставя той, от завършената рисунка също. В момента, обаче, съм в преходен период. Имам предвид като техника на рисуване - искам да пробвам нови неща. Следващата ми книга ще бъде нарисувана на хартия с боя, без софтуерна намеса. За мен рисунката на ръка има много голямо значение и носи много информация.
Имаш много силно изразен, разпознаваем стил. Търсиш ли нова свобода, искаш ли да разшириш рамките му или държиш на разпознаваемостта?
Един от любимите ми художници е Егон Шиле. Той твърде млад си е отишъл, но е работил страшно много, има огромно творчество. При него ясно се вижда как може би му омръзва от самия него и в един момент започва да излиза от прецизното рисуване, започва да изменя формата, да променя начина си на работа. Аз знам защо го е направил. Промяната идва естествено и е в резултат на много, много работа.
Може ли една илюстрация да бъде мяра за морал и ценност?
Детската книга със сигурност има много голяма тежест в обществото. Тя е начин за комуникация, общуване, може дори да повлияе много силно и на възрастния, не само на детето. В детската книга илюстрацията наистина може да бъде мяра за морал и ценност, защото тя не просто допълва текста — тя възпитава визуално. Детето често възприема първо образа, после думите. Може да има не само книги, които да размахват пръст и да ни обучават. Има много по-фини настройки, които може да бъдат разкрити с илюстрацията. В нея има и етична отговорност. В смисъла на искреност и грижа.
Можеш да покажеш трудна тема - страх, тъга - и пак да е дълбоко морална и ценностна илюстрация, ако е направена с емпатия и уважение към малкия зрител.
Какво мечтаеш да нарисуваш?
Това е по - скоро въпрос на обмисляне и планиране. Всичко ми се рисува!
Какво грабиш от живота, за да го превърнеш в рисунка?
Ако говорим в контекста на детска книга - абсолютно всичко около мен. Имам едно тефтерче, в което си записвам идеи за книги. Нещо, което ме е трогнало и не мога някак да го смеля, започвам да си представям как да го преобразувам на книга. Мисълта, която ми минава през ум в тези моменти е: „Ето, сега ще си намери мястото!“.
Можеш ли да ни кажеш някои илюстратори, които заслужават внимание?
Все повече български илюстратори се появяват. Издателствата може би осъзнават важността от издаването на книги за деца. Това повлиява много положително нашата сцена. Искам да стане така, че да не са ми познати имената на илюстраторите, да не са петима. Но е факт, че в момента почти всяко издателство има много красиво илюстрирана книга, която може да се купи.
Коя рисунка би искала да закачиш в сърцето си завинаги?
Това са разговорите ми със самата мен. Аз съм емоционална и сантиментална. Често се връщам към спомените си, преглеждам снимки, търся усещанията, които са ме докоснали... Вдъхновението ми идва от преживяното, от това, което наблюдавам или от нещо дребно и смешно, което ми се иска да споделя. Оставям мислите и чувствата си да текат свободно — и когато дойде моментът, просто ги пускам да излязат навън под формата на рисунка или текст.