Любовта е деликатно споделяне, съкровено и честно. Затова и пътят към нея е труден, но сладък. Как звучи тя за Милена и Ованес Торосян – като „симфоничен оркестър на обучаващи се музиканти“. За трепета, приемането, отдаването и вълненията, за първата среща като спрял миг на времето и още, си говорим с актьорите Милена и Ованес.
Здравейте, Милена и Ованес, днес ще си говорим за любовта. Има и такива моменти..:)) Да започнем леко на шега. Стивън Кинг казва, че “Любовта е най-древният убиец”. Да, сякаш много жертви е дала. Вие как оцеляхте? 😉
Милена: . Може би, защото и двамата вярваме, че е хубаво да се грижим за тази любов и да я „поливаме”. Да не я оставяме да си съществува вярвайки, че другият е сигурен в нея, а напротив: да се стараем да я проявяваме във всяко нещо.
Ованес: Бабата на Милена един ден извади буркан с лепенка ,,убиец". Питам я какво е това, а тя - Люто! Опитах и казах: Това е!
Любовта започва от приемането на себе си и като че ли тогава вече сме готови да открием другия… Какво мислите за това?
Милена: Това с приемането на себе си е много сложна работа. От известно време съм на тази вълна и мога да кажа, че това е едно от най- трудните за мен неща. Мисля си, че по-скоро при мен е обратното, обичта на човека отсреща ме провокира да вярвам, че “кусурите”, които имам не са така страшни, щом човекът до мен ги приема и разбира и е по- лесно аз да се опитам да си ги разбера, приема и съответно да работя над тях.
Ованес: Мисля, че ,,половинка" е най- точното определение, доказващо защо избраницата и избраният биха били перфектната двойка. А когато човек възприема себе си като отделно цяло, тогава нещата не се получават. Любовта е липсващата половинка, която те допълва и чак тогава би могъл да се опознаеш напълно.
Вие сте артисти! Как звучи любовта между хора на изкуството?
Милена: Като симфоничен оркестър от обучаващи се музиканти. Понякога всички инструменти свирят в перфектна хармония, друг път някой инструмент избива над другите. Но с репетиции и спокойствие зазвучава както трябва.
Ованес:Емоционално.
Стайнбек пише в “На изток от рая” , “Който е узрял да танцува, той е узрял да се влюби.” Как отеква това във вас? Какви са стъпките на вашия любовен танц?
Милена: Не мисля, че се изисква някакво кой знае какво узряване. Понякога те покосява от раз, понякога се случва с много търпение. При всеки е различно. При нас мисля, че тръгна от раз. Беше много особено. Все едно беше нещо, което просто така трябваше да си бъде. Сега, връщайки се към началото ни ми се струва, че някак си винаги съм обичала този човек, без да знам кой точно е, просто е трябвало да се появи.
Ако трябва да свържа любовта ни с танц - по-скоро бих избрала танго- страстен танц, където двамата са почти вкопчени един в друг и се редуват плавни с резки движения.
Ованес: Аз не мога да танцувам и за това съм избрал за жена професионална танцьорка.
Как се запознахте и припомняте ли си първата ви среща?
Милена: Често си припомняме първата среща и ни е интересно да я анализираме сега - 18 години по- късно. Дори преди няколко дни стигнахме до извода, че и двамата сме усетили нещо толкова силно, че времето сякаш е спряло на пауза за части от секундата. В една книга, която прочетох скоро има теория, че преди душата да слезе, гледа много внимателно и много пъти как ще се развие животът на човека, при когото отива. Като важното е да обърне особено внимание на съдбоносните срещи, за да може по някакъв начин, когато наистина се случат в реалността, душата да го усети. Ако това е вярно мисля, че първата ни среща беше точно нещо такова.
Иначе беше много смешна: както си стоях и чаках за трети кръг на изпитите ми в НАТФИЗ , просто чух някой да казва: “Милена?” Обърнах се към стълбите, видях го, той продължи със “Знам ти името.” (тук се случва въпросният глич, за който говоря), след което си дадох сметка, че не познавам този човек, че ми изглежда опасен и изстрелях с най - голямото си самочувствие “ И какво като ми знаеш името.” И се врътнах най-демонстративно. Така започна всичко.
Ованес: Аз я видях и й се врязах в полезрението.
Една връзка не винаги е безоблачна, как минавате през по-трудните моменти?
Милена: С разговори. За нас те са много важни. Не искаме да помитаме
под килима нито един момент, в който някой от нас не се е почувствал добре. Някак си стана като неписано правило още от самото начало всеки да си казва, ако нещо не е наред и да го обсъждаме, докато не изчистим нещата. Общо взето сме си като терапевти един на друг.
Ованес: Чрез искреност и приемственост.
Кое е онова нещо, което ви прави толкова свързани и без което просто не би било същото?
Милена: Честно казано нямам представа. Просто той е като част от мен. Скоро си мислех, че следващата година ще съм била с него толкова, колкото е бил целият ми живот преди него. Вярвам, че той е сродната ми душа, ако съществува наистина такова нещо. Не съм срещала друг такъв човек, който да ме кара да се чувствам по начина, по който той го прави.
Ованес: Безкрайната взаимна симпатия. И двамата сме дребни и се възприемаме като джобни гаджета. В това има нещо секси 😉
Как децата влияят на отношенията между вас?
Милена: Понякога ежедневието е доста напрегнато и разбира се, няма как да не се отразява. Но приемаме, че това е нормално, в реда на нещата и че при всички е така. А и си даваме сметка, че и това ще мине. Децата са велика работа! Да, не успяваме да си обърнем кой знае колко внимание един на друг в много случаи, но само като ги погледнем и си дадем сметка, че са плод на двама ни, на обичта ни, на доверието ни, на отдадеността ни един към друг - нищо друго не е така важно. А и те растат с невероятно бързо темпо и докато се обърнем ще са големи и ще имаме много време да си обърнем отново внимание. Даже понякога си даваме сметка, че като пораснат и поемат по пътя си ще имаме толкова много време, че ще се чудим какво да правим. Но си имаме варианти и за това.
Ованес: По никакъв начин. Естествено имайки 2 дъщери е нормално в един момент да се получи конкурентна среда, но изнасям на плещите си народната приказка,, ...имал той, три дъщери.." Категорично поставям всяка една в ролите си и позициите им. Странно е.
Какъв би бил вашият цитат за любовта?
Милена: Цитатът всъщност е един сонет на Шекспир, който получихме като подарък за сватбата ни преди две години: Не, бракът между чисти духове препятствия не бива да признава - погрешно любовта се тъй зове, когато на промени се поддава!О, не, маяк е тя, висок и як, не знаещ страх пред бясната природа, звезда е тя на бродника моряк, със точна висота на небосвода.Такава тя е в мене. И макар да ни бразди челата и страните,не може да я спре Косачът стар да трае до завършека на дните. Не е ли тъй, не съм за нея пял и любещи светът не е видял!
Ованес: Аз съм ти, ти си аз, ние сме те, те нас.
С кой писател, драматург или пиеса асоциирате вашето разбиране за любов?
Милена: Нямам някого или нещо конкретно, с което да асоциирам разбирането ми за любов. И някак мисля, че няма нужда. Дори не мога да кажа, че е разбиране. Просто я усещам по някакъв мой си начин, който слава богу е еднакъв с неговия. Така го чувствам.
Ованес: Шекспир
Коя е вашата обща песен?
Милена: . Нямаме такава Всъщност ние харесваме различни стилове музика генерално, но все пак имаме и много песни, които харесваме и двамата. Първата песен, на която танцувахме като двойка е “Shape of my heart.”, а песента от първия ни сватбен танц е „7 дни” на любимите ни “Молец”. Може би тях двете бих определила така.
Ованес: Нямаме такава. Слушаме различна музика. Аз не харесвам нейните, тя не разбира моите. НО общата ни песен в поетичен смисъл е живота ни, който сме избрали да споделим заедно.
А кой филм искате да гледате многократно само в присъствието на другия?
Милена: С него бих гледала всички филми по много пъти, щом ще си седим заедно.
Ованес: Терминатор, всичките части! Всеки път!
Има ли грях в любовта?
Милена: Ако е любов защо да има?
Ованес: Има, ако позволиш. И двамата не си позволяваме, за да не счупим нашата. Вярваме, че извинявай не лепи счупеното. Това са общите правила. А от моя гледна точка Милена ми дава всичко от което имам нужда и съответно не търся липсващото на ляво и дясно. Милена е многопластова личност и вече 18 години не ми е омръзнала. Всеки ден става по-красива, по-мила, по-обичаща, по-грижовна. Какво му трябво на човек?
Има ли вина в любовта?
Милена: Не знам. За мен не би трябвало да има.
Ованес: Не. Ако се стигне до вина значи нещата са изпотрошени!
Кое ни прави уязвими, когато сме влюбени?
Милена: Ако е споделено това влюбване не мисля, че сме уязвими. Напротив!
Ованес: Този въпрос няма отговор за мен.
Какво остава след като премине онзи причудлив делириум на влюбването?
Милена: Аз си се чувствам още в този делириум, който се надявам да не ми минава скоро. Ако приключи ще кажа какво остава, но сега не мога.
Ованес: Тогава започват хилядите въпроси и ако имаш смелост отговаряш, ако не бягаш и се скриваш. А след това идва и отговорността. Отново имаш избор, да избягаш или да я прегърнеш. Истинската любов не може всеки да я обикне. Другото са опити да я прекрачим. Често хората още на прага се отказват и никога не се срещат с любовта.
Какво си пожелавате един на друг всеки ден?
Милена: Не му го пожелавам гласно, но всеки ден се моля да го виждам здрав, уверен и винаги така неспиращ да търси и изследва. А може и да е малко смешно за някой - но всяка вечер като си легна благодаря, че той е до мен! Всяка вечер!
Ованес: Да сме здрави.
Кои са вашите малки жестове на любов?
Милена: Малки жестове да искаш! 😊Той си има една много сладка игра, в която ме пита в най-безумни ситуации дали са ме целували. А аз си имам друга – като го видя, че е крив, натискам една точка и той винаги се усмихва. Това са само част от тях.
Ованес: Моите са на често и са алогични. Действия, които провокират Милена и държат връзката ни жизнена зона. Например всеки ден в най- странната ситуация, в която заварвам Милена, я питам дали в тази ситуация някой я е целувал. Тя казва не, а аз я целувам. Мисля, че може да кандидатства за Гинес. Жена целувана във всякакви ситуации. В списъка има: от целувана по задника, докато карам с 140, а тя от задната седалка се мести на предната, до целувана докато взима лайното на кучето с касова бележка от Софийско - Ди ЕМ в Равногор. Мисля, че Милена е най- целуваната жена на Света.
А какво ще пожелаете на нас?
Милена: Много любов пожелавам, естествено, ама такава - красива, вълнуваща и най- вече споделена.
Ованес: Да не спирате да мечтаете. И когато твърде, твърде силно си пожелае човек нещо - то се случва.
Нека ви питам върху какво работите в момента? Любопитни сме. Разкажете ни!
Милена: В момента работя върху много неща накуп . Старая се да се концентрирам върху неща, свързани с личностното ми израстване. Ходя на уроци, помагам в една фирма за търсене на нови клиенти, което е много далеч от мен, но развивам умения, които досега не съм имала. Старая се да чета колкото мога повече, защото в последно време покрай всички организации на битово ниво все не успявах, а обичам и ми е важно. Скоро започвам да преподавам в актьорска школа за ученици, което също е много вълнуващо за мен и нямам търпение. Играя представленията ми в Плевенския театър и очаквам с интерес да видя коя ще е следващата ми роля в театъра.
Ованес: Не работим за трето, ако това намеквате 😉 Но извън кръга на шегата, обсъждаме и обмисляме дали и как би било възможно да осиновим дете. Това е изключително отговорна работа и трябва да се обмисли сериозно. Тази тема и на двамата ни е присърце. Ако имахме възможност, щяхме да осиновим 10 деца без родители. За сега сме се спряли само на едно. Може би изчакваме малката ни дъщеря малко да порасне, за да може и тя пълноценно да изрази зряло мнение... ще видим...