Поводът за този разговор с виолиста Велян Ванков е предстоящият концерт в зала БИАД на 31 март, 18 часа, от цикъла „Музикални вторници“ – участват: Слава Атанасова – цигулка, Евгени Ноев – цигулка, Велян Ванков – виола, Христо Иванов – виолончело, Росен Идеалов – кларинет, Стоян Мартинов – пиано; Програма – Брамс.
Говорим си за музика и вселенските й закони, изкуството и мелодичните му партитури и любовта към звуците на живота.
Велян казва за себе си: „ Ходих на Айкидо, пях в хор, дори на философия ме записа майка ми.“ Гордее се, че е учил и в общообразователно училище и в Музикално. Гледа да живее по ноти, но според него не всеки път се получава.
За чудния и мистичен свят на изкуството – един разговор с Велян Ванков.
Ти си музикант. Свириш на виола. Разкажи ни как избра този път!
Той сам ме избра. Минал съм през много инструменти и въобще , ако някой можеше да покаже днескашното ми Аз на 10-годишния Велян, сигурно бих бил много слисан. Майка ми ме записа първо на солфеж, което се оказа страхотен ход. Попаднах и на прекрасна учителка и оттам цигулка, пиано, виола, дирижиране, че и дори пеене. Всъщност всеки трябва да пее. Има нещо детско в цялата работа.
Какво за теб е музиката? Лек, отдаване, споделяне или?
Всичко това, че и още. Тя е като въздуха, хем е вътре в теб, хем е и навсякъде, че и без него не може.
Класическата музика има способността да отнася към вътрешни светове. Как звучи при теб този процес?
Като бях малък звучеше шумно за околните. Много тичах, пеех и слушах силно касети и плочи. Вътрешният свят е нещо недостъпно за любителите на дискотеки например. Стилове като хаус, техно, те направо не бива да имат досег до него. Поне се надявам. Чалгата умишлено я пропускам, защото тя за мен е по-скоро тип култура, отколкото стил на някаква песничка от 3 минути.
Кой е любимия ти класик? Защо именно той?
Много нелюбим въпрос, защото няма такъв. Обикновено щом е класик – има защо да е такъв. Ние музикантите сме всеядни. Хубаво е да се влюбваш в нотите пред себе си, а те са много и различни. Предизвикателство пред всеки е да запази любовта през годините и през дългите репетиции.
Каква музика слушаш , когато не свириш?
Общо взето – същата. За мен слушането не е фон. Днес като че ли сме забравили как се слуша – трябва ни клип или най-малкото залата на Музикферайн във Виена, което понякога е излишно. Операта е малко по-различно нещо – тя съчетава много изкуства в едно и е нужно всички те да са на ниво.
Нека си поговорим малко за изкуството изобщо. Коя според теб е най-голямата му сила?
То обединява в различията. Навсякъде се рисува, танцува, пее. Имах един период в който гледах филми и артефакти за Древен Египет – ей така, без да имам нищо общо, без дори да съм стъпвал там. Човекът на изкуството е трубадур по душа – ходи, където го поканят и твори. Не е нужно да е пътешественик, но големите творби са универсални. Дори и в Космоса лети българска народна песен, която всеки българин си я усеща и му милее.
Какво мислиш за българската музикална сцена, що се отнася до класиката?
Все повече световни имена идват тук. Публиката ни трябва да оцени това! Има музикален живот. Не можем да стигнем Софи Маринова и Тони Стораро по количество продадени билети, но по самоподготовка сме далеч пред тях.
Какво ти е мнението за поп-сцената и изобщо поп-културата в момента?
Общо взето става дума за едни пари, много адреналин и дотам. Културата и изкуството не са това. Не е от ден до пладне. Историята на цивилизацията го доказва.
С какви проекти се занимаваш в момента и къде намираш вдъхновение?
Ако човек се настрои може да открие вдъхновение почти навсякъде. А бъдещ проект е повода за това интервю – концерта на 31.03 в БИАД с великия кларинетен квинтет на Брамс. Камерната музика винаги е много специален деликатес.
Твоята професия е да свириш. Как си почиваш или няма от какво?
Почивката е част от работата, тишината – също. Понякога сме толкова забързани, че не забелязваме хубавите неща покрай нас – природата например, която е удивителна, особено в България. Пожелавам си постоянни ангажименти, за да мога да съчетая всичко.
Какво ти предстои?
Най-хубавото!
Фотограф: Владимир Спасов