Музиката като поетичен бунт.
Разговор със Симеон Воев.
Началото на "Нова Генерация" е поставено през 1979 - 1980 г. с група "Парадокс": Димитър Воев, Кристиян Костов и Кирил Манчев. По-късно се появява една от първите пост-пънк и ню-уейв банди в България – група „Кале“. Знакова остава единствената публична изява на група „Кале“ на Първия рокфестивал в Летния театър на София през 1987 г. Мони (Симеон Воев) успява да свири с брат си Димитър Воев в последния етап на Нова Генерация.
Говорим си за бунта, поколенията и мечтите, за групата му „Абсолютно начинаещи“ и за останалите музикални проекти, в които се втурва през глава.
Kолко е трудно да бъдеш различен и доколко музиката има общо с това? За теб до каква степен музиката е бунт?
Не се чуствам по-различен, може би съм свикнал със себе си, но все пак - всеки човек е различен сам по себе си. В музикално отношение, начинът по който измисляш и свириш музика по някакъв начин те отличава, по някой път в добра светлина, по някой път не толкова, различно е... като цяло в музиката винаги съм се опитвал да избягвам музикалните клишета. Това до известна степен ме кара да търся нови форми в музикално отношение, но има и неща в музиката, които преплетени в стари и нови форми предават правилно енергията и състоянието, в което се намираш, така че различно е - зависи как се чувстваш. До каква степен дали това е бунт зависи от теб - какъв наклон ще дадеш на музиката. Има една музика, която е непреходна, но бунтът е по-скоро моментен период. Преди 10-20 години бунтът е бил един, сега е друг. Като творец ти се развиваш, така че и музиката ти се променя.
Музиката трябва да вдъхновява хората, да ги кара да мечтаят, да мислят, да чувстват, трябва да ги накара да трепнат. Дали ще е бунт, любов или нещо друго, важно е правилно да се предава посланието...
Да поговорим за Нова генерация. Как се “чува” музиката сега от по-новата генерация? Изменят ли се посланията във времето?
През последните години по концертите започнаха да се появяват едни млади хора - тийнейджъри, които по някакъв начин са открили Нова Генерация и не само нея - групите от края на 80-те и началото на 90-те, това означава че посланието, което сме изпратили като музика е разбрано и оценено – означава, че това послание както е било преди 35 години е валидно и сега. Около нас може да са се променили нещата навън, но вътре в нас чувствата, душевните състояния преживяват същите трудности, същите тревоги, същите търсения... Така, че това са важните неща - около нас нещата ще се променят бързо, но ние винаги ще изпитваме същите или подобни чувства...
Сякаш в изкуството остава трайно това, което е проверено във времето. Съгласен ли си? И коя е най-вярната проверка на времето според теб?
За мен проверката на времето е когато чуеш някое парче след 20-30 години да те накара да се чувстваш така, както си го чул за първи път. Тогава си казваш "Това е..."! Има много такава музика, важното е да откриеш за себе си тези музики, които те карат да почувстваш нещо. Проверката на времето е различна за всеки - за всеки каквото го вдъхновява.
Ако е нужна проверка на времето за стойността, каква е силата на експеримента и спонтанността?
Експериментът е важен в музиката, защото той дава основа за по-нататъшно развитие. Спонтанността, особено когато музицираш с други музиканти е нещо като настройка - започвате всички да сте на една вълна, да излъчвате една и съща енергия. Спонтанността има и други проявления - понякога изсвирваш нещо, което не знаеш от къде е дошло - просто идва при теб. Друг път сънуваш мелодията, акордите..., като се събудиш бързо ги изсвирваш, за да запомниш..., да запомниш начина, по който те кара да се чувстваш.
“Кале”, “Нова генерация”, “Ревю” - времена на ярък бунт и автентичност. Години на много музика и приятелство. Усещането днес същото ли е?
По онова време наистина имаше силно желание да бъдеш различен от другите - тогава всички трябваше да бъдат еднакви.
Комунизъм - нямаш право да си различен, така че това е изблик на ярък бунт, но в основата си група Кале като експеримент се превръща в Нова Генерация и Ревю, което в крайна сметка дава началото на тази история. Силата на тази музика идва отвътре, от посланията, които носи...
Какво ново ти дава “Абсолютно начинаещи”? Мислиш ли, че сравненията и препратките към преди и сега ощетяват по някакъв начин музиката или развитието й е естествен процес, който няма нужда да бъде гледан под лупа?
Абсолютно Начинаещи е втората ми по-сериозна група преди Нова Генерация. Тогава стана така, че се събрахме по-малките братя на членовете от група Кале. Това ми дава възможност да съм малко по-различен и разбира се да измислям парчета в по-личен план. Когато се събрахме в края на 80-те си бяхме, да кажем пънкарска група. С годините всеки е претърпял някакво развитие и няма как да сме същите като преди, но развитието ни е в добра за нас посока, защото новите ни парчета ни карат да се чувстваме добре, да сме заедно пак като едно време.
Иронията и сарказмът доколко определят посоката на музиката? Интуитивно ли създавате внушения или има чисто съзнателно търсене?
Това са художествени изражения на музиката - зависи от човека как ще ги възприеме и това го определя по някакъв начин и като личност. Да кажем, че не внушаваме нищо - въпросът е как слушателят възприема - зависи само от него докъде ще го отведе въображението му, но все пак има понякога и малко провокация, малко излизане от черупката...
Разкажи ни за “Реконструкция на речта” и работата с Котарашки, за Александрина и АДА! Какво ти носят тези проекти - експеримент, нови посоки или нещо друго?
С Котарашки се запознахме покрай клуб Мазе, в който през годините направихме доста концерти с Абсолютно Начинаещи.
Малко по малко започнахме да си говорим. В крайна сметка се появи един проект, в който аз свирих в негово парче, а пък той участва в мое. Станаха интересни парчета. По едно време назря момент, в който просто започнахме да си разменяме файлове с едни записи - той ми пращаше парче, аз записвах китари. За мен интересното и това, което ме провокира в тази група е, че ме предизвиква да съм съвсем различен, изкарва ме от "зоната ми на комфорт" по отношение на свирене, а пък от друга страна е голяма забава, когато се съберем на репетиция или за концерти с Епето (Тъмно) и Владо (Анимационерите). Прекарваме си страхотно, та не е само музиката. Много е важно с кого я правиш тази музика и това е едно от основните неща да свириш с някого в група.
С Алекс нещата станаха много интуитивно - с нея свирим в две групи НГ и АН, така че когато каза че има няколко идеи, които иска да запише, аз бях ок и стана общо взето по същия начин - прати няколко идеи, аз записах китари, после започнахме записи и така се появиха няколко парчета. Тук също различни неща свиря - когато слушам някоя идея чувам мелодия, която ми липсва в тази идея и когато я изсвиря се получава тази пълнота, която ми трябва. Когато свириш с някого е много важно да има взаимност в идеите, така нещата стават бързо и лесно. Понякога има борба, тогава нещата пак стават, но пътят е по-каменист, но е важно приемането и отдаването в идеи...
Често говориш за отношенията между хората и колко е важно това за създаване на творческа, съзидателна среда. Ако срещнеш противоречие това отблъсква ли те и спираш ли работа в такава ситуация?
Да, важно е за нас музикантите - музиката си е музика, но важно е с кого я правиш. И с най-добрия музикант да свириш, ако не сте на една вълна като хора, нещата трудно ще станат. Много е важно да се съберат правилните хора на правилното място, иначе е трудна работа. При музикантите, ако нещата не вървят някак от само себе си се разпадат, това е опит който се трупа, така че няма драми...Не е задължително и на всяка цена!
Каква музика слушаш, когато не свириш?
За съжаление все по-рядко слушам музика, така както се очаква да бъде слушан в сегашно време един албум, дори една песен...
Преди се събирахме с приятели да слушаме музика, цели албуми понякога и повече - все едно гледахме филми - седим и слушаме.
Сега всичко е много забързано и не се отделя много време за слушане. Понякога слушам стари неща от едно време, често някакви по-нови групи, гледам да слушам различни неща...
Има ли абсолютно неслушаема музика за теб? Коя е тя и защо?
Най-вероятно има неслушаема, но това което много ме дразни в едно парче е когато си личи, че някой се е повлиял от друг музикант и това е буквално чуваемо в дадено парче - има такива песни, в които си личи как са взети елементи от други песни. Дали от незнание или просто така - не знам - това сваля интереса ми. Другото, което не ми харесва в някои групи е популизмът в музиката им - има едно избухване, една кулминация, които по схема са винаги, там където ги очакваш, едни клиширани хармонии, рифове... не носят вътрешна енергия, не носят предизвикателство, не те изкарват от "комфортната ти зона". Като подчертавам, че тук говоря предимно за по-съвременна музика - по-старите класически групи, албуми, парчета имат друга енергия, друго значение... За това в днешно време е трудно да бъдеш различен, но все пак трябва да се опитва, получава се...
Кое друго изкуство освен музиката е интересно за теб?
Като цяло да - музиката ми е най-любопитна за изследване, но другото, което ми привлича вниманието е художественото изкуство. Художниците ми се струва, че влагат много от себе си и картините им са много силно отражение на тяхната същност, така че и там ми е интересно да изследвам...
В какво намираш смисъл?
Смисъл намирам да свиря, да изследвам вибрацията на звука, да усещам вибрациите, доколкото мога да ги имплементирам в парчетата... На чисто локално ниво се появяват и нови групи и музиканти, на които може да се помага. С моята ученическа група бяхме малки хашлаци, но получихме помощ в онези соц. времена, благодарен съм, така че се опитвам и аз доколкото мога да помагам...
За какво мечтаеш?
Когато бях малък си представях как някой ден ще свиря с брат ми - това се сбъдна, макар и за кратко... сега да правя музика колкото може повече с моите хора, това ми е важно на този етап...
Фотография:
Ивайло Петров
Мони Хосе Манчев
Нели Недева
Александър Пенджуров