Saturated Pixels

by Доли | Feb 4, 2026 | Интервю

Saturated Pixels е музикален проект на Любомир Брашненков и Ангел Додов. Музиката, която създават е експеримент от електронен звук и акустични инструменти. Концертите им са придружени от визуален абстрактен разказ – картини, създадени от художниците Спартак Йорданов и Ралица Тонева. Изображенията представляват необичаен свят от преливащи се течности, пигменти, субстанции и разнообразни материали, които заедно с музиката отвеждат публиката в усещания и необичайни преживявания.

Говорим си с Любо и Ангел за музика, шик, кич и още.

 

Сатурация буквално е насищане. Нали...? Може ли музиката да ни насити така, че за определено време да нямаме нужда от абсолютно нищо друго?

Любо: Насищането в музиката е свързано с множество мелодични нишки, вплетени в тъканта на всяко едно парче. Парчето става апетитно и е възможно да доведе до преяждане, изпадане в безвремие – в дзен медитация – „абсолютнонищодруговремие“.

Пикселът е най-малкият елемент на изображението – кой е същественият детайл на Saturated Pixels, без който нямаше да съществува този проект?

Любо: Непредвидимост.

Ангел: Реално, най-същественият пиксел в нашето изображение е първичното – първото изсвирване на синтезатора или китарата, което се опитваме да запазим така до завършека на парчето.

Ако експериментът е водещ за вас, това означава ли, че винаги има елемент на импровизация, съпътстващ записите и концертите?

Ангел: Импровизацията винаги е била тласък при нас. Това ни движи и от това се раждат парчетата. А при лайв винаги става нещо различно – добавяме нови инструменти, променяме леко мелодиите и импровизираме според моментното настроение.

Любо: Експериментът е съществена част от нашите концерти, включително и във визуалната им част, представена от художниците Спартак Йорданов и Ралица Тонева. По време на концерт визиите, които се миксират в отделните части, също са вид импровизация. Нашите гост-музиканти Иван Андреев – барабани, и Георги Малчев – бас, също през цялото време импровизират и всеки път подхождат различно към дадена тема. Така че може да се каже, че има нещо уникално във всеки един концерт.

Ембиънт, уейв, пост-пънк, психеделия - съчетавате електронна музика с акустични елементи и визуален абстрактен разказ или просто усещане. Според вас лесно ли се слуша вашата музика или изисква особена подготовка и нагласа?

Любо: Не мислим за стилистика, докато създаваме музика, защото всеки я възприема според своето вътрешно усещане. Всяко определение е по-скоро неуспешен опит да я опишем. Музиката ни е интровертна. Аз бих я слушал сам, докато разпускам или размишлявам върху „живота, вселената и всичко останало“. Иначе на концертите ни има хора, които искат да танцуват, докато свирим, и ни питат защо има седящи места.

Ангел: По-скоро те кара да се вглъбиш, така че бих се съгласил с Любо. Но е възможно да има и хора, които биха правили пого на нея, защо не.

Мислите ли, че музиката има терапевтичен ефект? И въобще, живеем в трудно време, вие как се лекувате? 😊

Любо: За мен слушането/създаването на музика е вид терапия и осмисляне… така че и двете неща са верни. Лекувам се с музика.

Ангел: Разбира се. Всяко изкуство носи със себе си терапевтичното и медитативното.

Минали сте през различни банди преди този проект. Кое ви провокира да тръгнете в тази посока? Да се съберете точно вие и да действате?

Любо: Любопитството.

Ангел: Да, минали сме през различни банди, но след като започнахме да свирим заедно, решихме, че ни е недостатъчно само с китара и бас, например. Искахме да добавяме повече синтезатори, инструменти, ефекти и да експериментираме. Кое ни провокира – не знам, може би беше естествен процес, освен влиянието от бандите и артистите, които заедно откривахме и слушахме по това време.

Има ли кич в музиката и ако да, кое определяте като кич?

Любо: Кичка Бодурова.

Ангел: Е, как да няма. Мен ме забавлява. Дори имаме пръст в един такъв кич. Можете да хвърлите едно любопитно ухо тук: DIV BIK - MEGA ЖЕГА.

А има ли шик в музиката?

Ангел: Има Дует Шик 🙂

Любо: За мен шик са Mildlife.

Имате ли неразбирателство с определен жанр музика?

Любо: Дует Шик и ДiВ БiК 😉

Ангел: Ще се разберем някак, големи хора сме J

Какво слушате, когато не свирите?

Ангел: Слушам всякакви неща. С радост следя как се развива българската сцена в момента. Има доста млади групи, които правят много яка музика.

Любо: Тия дни – Hanakiv - "Goodbyes" и новия албум на Hania Rani - "Sentimental Value". А вкъщи каквото пусне тригодишният ми син – той си пада по Morphine, Kit Sebastian, La Femme, Джанго Зе, Пиф, Николай Бинев пее и върти нон стоп “Копче за сън” и “Меко казано” на Валери Петров и Георги Генков.

Как звучи тишината?

Ангел: Шъът.

Любо: Като невъзможност.

Можем ли да кажем, че сте авангардисти в музиката?

Любо: Смятам, че определението е точно. Стремим се да разширяваме границите и да имаме свой собствен език. Не казвам, че откриваме топлата вода – повлияни сме от различна музика, която сме слушали. Но подхождаме по наш си начин.

Какъв е саундтракът на мечтите ви?

Ангел: Като песен на Свети Маринова.

Любо: Mystery.

Какво е усещането в края на всеки концерт?

Ангел: Лекота.

Любо: Усещам тежестта на китарното кубе, събирането на джаджи и все внимаваш нещо да не забравиш, но винаги забравяш нещо… После се връщаш и си го взимаш – ако го намериш 😉

Какво ви предстои?

Ангел: Предстои ни завършването на нов албум „mOcean”, който искаме да излезе до края на годината. Мисля, че ще бъде нещо различно и доста интересно.

Любо: Да се намерим. И работа по странични проекти, свързани с анимация и представление.

 

Линкове:

Видео:

  • Saturated Pixels – Spectre
  • Saturated Pixels – Pulse

Фотограф Joro Aranjoro.